Психологичен модел на зависимостта

Цветана Стойкова – клиничен психолог, психотерапевт

Зависимостта има биохимични, физически, психологически и поведенчески измерения.

В центъра на адиктивния процес са два феномена: мозък /соматичен феномен/ и несъзнаваното психично /психологичен феномен/.

Зависимостта като психологически симптом и разстройство.

Зависимостта като нарцистично поведенческо разстройство.

Зависимостта като несъзнавано значение и функция.

Зависимостта като дисоциативна анестезия.

Психоактивните вещества са магични агенти, които се употребяват компулсивно, ритуално и директно или индиректно въздействат на специфични зони в мозъка, предизвиквайки силен ефект на празнична активност. Тази активация на свой ред активизира психологични /несъзнавани/ реакции, включващи мобилизация на латентни фантазии и чувства. Заедно – мозък и психика произвеждат фантазии, афекти и чувствителност, които са от голямо персонално значение за употребяващия ги. Нуждата от употреба на психоактивни вещества може да се сравни с нуждата от носене на очила за човек със зрителни проблеми – с тях се вижда по-добре и по-ясно.

Съществуват три важни компонента на Зависимостта:

  1. Феноменологичен – Каква е природата на зависимостта?
  2. Етиологичен и патогенетичен – Кога и къде е започнала зависимостта?
  3. Типологичен – Кой е зависимият?
  4. Терапевтичен – Как да се лекува зависимият ефективно?

Феноменологичен компонент – фокусът е върху природата на адикцията. Зависимостта се разглежда като психичен феномен и има няколко части: когнитивна; афективна; сензитивна и обкръжаваща среда.

Зависимостта е себехипнотизиране – приспиване, успокояване на болезнени афекти. Зависимият е обсебен от желанието да избяга в света на несъзнаваните си фантазии и радикално да се противопостави на реално базираното чувство за себе си и за света чрез анестезия, която предизвиква сам упортебявайки ПАВ. Несъзнаваната психична цел е адиктивна метаморфоза на състоянието, фантазмагорична трансформация.

Дисоциативната амнезия се дължи на психоактивния ефект на специфичните агенти. Тези ефекти включват: антитревожност, успокоение,  антидепресивна стимулация, снижаване на агресивните импулси, преодоляване на срама, анти-паник чувства, чувство за придобиване на магичен контрол или падане на задръжки и загуба на контрол.

Етиологичен и патогенетичен компонент – фокусът е върху корените на адикцията. Необходимо е да се изследват развитийния контекст на несъзнаваното, психичните процеси и моделите на свързване със значимите фигури от миналото. Изследва се как са се удовлетворявали нуждите на зависимия, как семейната система се е справяла със стреса. Какви са били емпатичните способности на родителите във формиращите фази на егото на детето. Имало ли е провал на емпатията. Успявало ли е детето да регулира ефективно емоциите и усещането за себе си и другите. При неразрешени и неудовлетворени адекватно нарцистични нужди и конфликти, нормалните активности мутират.

Може да се направи паралел между адикцията и сексуалния фетишизъм /и в двата случая има задължение да се ползват специални неща и активности за постигане на удовлетвореност, и в двата случая има компулсивни активности и ритуали/.

При адикцията психологичните нарушения са свързани по-скоро с ползването, отколкото със свързването. Нужен е психологически анализ на: желания, нужди и връзки на зависимия.

Типологичен компонент – фокусът е върху адиктивния характер на зависимия.

Съществуват следните типове характери: хистеричен, фобичен, психотичен и обсесивно-компулсивен.

Адикцията се разглежда като нарцистично поведенческо разстройство. Съществува важна разлика между нарцистичното личностово разстройство и нарцистичното поведенческо разстройство. При нарцистичното личностово разстройство има нарушение при свързването с другите, по-скоро на ментално, отколкото на поведенческо ниво и включва зависимост от другия за нарцистични цели. Ефектът е по-скоро ментален. При нарцистичното поведенческо разстройство има патологична злоупотреба с другия или с неща, по начин, който има директен ефект върху нарцистичния. Другите стават неволни, неохотни жертви. Съществуват две нарцистични типологии: еднополярни /обичайно ползват само един вид дрога/ и биполярни /дифузни личности, развиват смесени зависимости/.

Терапевтичен компонент – фокусът е върху разбирането, изследването, трансформирането, разрешаването на нарцистични конфликти и изглаждане на функционирането.

Публикувано в Статии

Повече от статии


Агресията като социален феномен
прочети...


Алкохолът е наркотикът на Българския народ
прочети...


Всички обстоятелства оказват влияние в живота на юношите
прочети...


Емоционално-лабилно личностово разстройство /тип Borderline/
прочети...


Има ли успешно лечение на хероиновата зависимост?
прочети...


Информация от едно училищно изследване
прочети...


Какво представлява страхът
прочети...


Позитивното родителство, тинейджърите и употребата на психоактивни вещества
прочети...


Предизвикателствата и рисковете в света на родителите
прочети...


Психологичен модел на зависимостта
прочети...


Рискови и защитни фактори за употреба на дрога
прочети...


У нас липсва разбиране към зависимостите
прочети...


Употребата на наркотици – симптом или болест
прочети...


Фрагменти от живота на един зависим
прочети...