Цветана Стойкова – клиничен психолог, психотерапевт

Сред психолозите, физиолозите, етолозите и философите има спор дали агресивността е вродено, инстинктивно явление, или подобно поведение се научава. Зигмунд Фройд лансира теорията, че човек се ражда с инстинкт към живота, който той нарича Eros, и еднакво силен инстинкт към смъртта – Thanatos, който води към агресивни действия. За инстинкта към смъртта Фройд пише: „Той действа у всяко живо същество и се стреми да го унищожи и да сведе живота до първоначалното му състояние на мъртва материя.” Фройд е бил убеден, че тази агресивна енергия трябва по някакъв начин да намери отдушник, за да не продължава да се натрупва и да причини заболяване. Аналогията е с налягането на вода, което нараства в контейнер: ако не се намери отдушник за агресивността, тя ще доведе до своеобразен взрив. Според Фройд обществото играе основна роля в регулирането на този инстинкт и помага на хората да го сублимират, т.е. да превърнат разрушителната енергия в приемливо или дори полезно поведение.

Агресията сред приматите е почти всеобща, което убедително показва, че агресивността се е развила и е запазена, защото играе роля за оцеляването. Привържениците на еволюционната психология същевременно изтъкват, че почти

всички живи същества са развили мощни задържащи механизми, които им позволяват да потиснат агресията, когато това е в техен интерес. Агресивността е избирателна стратегия, която се обуславя от предишния социален опит на едно животно, както и от специфичния социален контекст, в който то се намира. Бонобо доказва, че насилието между животните далеч не е неизбежно, то може фактически да се изкорени в една култура. Нещо повече, когато става въпрос за хората, поради сложността на техните социални взаимодействия, социалната ситуация придобива още по-голямо значение, отколкото има сред близките ни роднини в животинското царство. Както предполага Ленард Бърковиц, хората, изглежда, имат вродена склонност да реагират на някои провокиращи стимули, като нападнат виновника. Дали склонността към агресия ще се изрази реално в открито действие, е функция от сложно взаимодействие между тези вродени наклонности, различни заучени потискащи реакции и конкретния характер на социалната ситуация.

Агресивността у човека и другите примати има инстинктивен компонент, но агресията не е причинена изцяло от инстинкта. Има ясни примери, които показват как различията в културата моделират реакциите на хората към различни ситуационни и социални  събития и чрез това определят дали ще реагираме по агресивен начин. Нещо повече, при хората подобно поведение може да се модифицира от ситуационните и социалните фактори.

Човешката агресия следва да се определя като всяка форма на поведение, целево насочено към нанасяне на увреда или нараняване на друго живо същество, мотивирано за избягване на такова третиране. Съществува разграничение между злостната агресивност и инструменталната агресивност. Злостната (враждебната) агресивносте акт на агресия, продиктуван от чувство на гняв и целящ да причини болка или нараняване. При инструменталната агресивностима умисъл да се нарани другия, но нараняването става като средство за постигане на друга цел, която не е да се причини болка.

Важно е да се отбележи, че агресията се определя като наложено със сила себеутвърждаване в дадена ситуация, което не винаги е свързано с нанасяне на увреда. За разлика от нея, насилието представлява употреба или заплаха за употреба на сила, която води до физическа увреда или разрушаване на собственост.

Някои от моделите на агресия се обуславят от личностови черти като недостатъчен самоконтрол или свръхконтрол, авторитарност или представляват своеобразно активно-независимо поведение. Други личностови черти и индивидуални различия, детерминиращи човешката агресия, включват „Аз”-овия контрол, самочувствието и ориентацията към постижения.

Полезна ли е агресивността?

Конрад Лоренц заявява, че агресивността е „съществен елемент в организацията на инстинктите за самосъхранение”. Агресията може да притежава активна функция за оцеляване и добиване на сила сред множеството. Зигмунд Фройд е бил убеден, че ако човек няма възможност да се прояви по агресивен начин, агресивната му енергия ще се натрупа, напрежението ще се повиши и накрая ще избликне или под формата на крайно насилие, или в психично заболяване. Изтъкнатият американски психиатър Уилям Менинджър” твърди, че „игрите със състезателен характер в САЩ осигуряват необикновено ефикасен отдушник за инстинктивния нагон към агресивност”. Според други изследователи пък, изливането на гнева – пряко или не, с думи или с действия – засилва враждебността, а не я намалява. Отговорът на удара с удар, според тях може да доведе до прекрачване на границата и ескалиране на агресията, т.е. преминаването на границата максимално засилва дисонанса.

Причини за агресивността

Неврологични и химични причини

В мозъка има област, наречена амигдала, която е свързана с агресивните начини на поведение сред хората. Трябва да се отбележи обаче, че се наблюдава гъвкавост: влиянието на мозъчните механизми се модифицира от социалните фактори.

Тестостерон  

Установено е, че някои химични вещества влияят върху агресивността. Тестостеронът или така нареченият „мъжки хормон” влияе върху агресивността. Вярно е и обратното: агресивното държание повишава отделянето на тестостерон.

Счита се, че мъжете са придобили по-силни агресивни навици, а жените – по-силни задръжки по отношение на агресията.

Полови различия

Една от разнообразните причини за по-ниско изразената агресивност при жените е тяхната по-силно изразена нужда от социално одобрение и установяване на контакти. Освен това, мъжете и жените все още биват отглеждани различно, с различни социални очаквания за тяхното поведение.

Алкохол

Резултатите от лабораторни и теренни експерименти показват, че алкохолът служи като

дезинхибитор, т.е. пиенето намалява социалните задръжки и ни прави по-непредпазливи от обикновено. Алкохолът обикновено нарушава начина, по който хората обработват информацията. Това означава, че човек, който е в нетрезво състояние, често реагира на най-ранните и най-очевидните аспекти на една социална ситуация, а пропуска по-фините моменти.

Болка и дискомфорт

Болката и дискомфортът са главни предвестници на агресията. Ако индивид изпитва болка и не може да избяга от нея, той почти винаги атакува.

Фрустрация

Агресивността може да бъде предизвикана от всяка неприятна или нежелателна  ситуация. Сред всички тези нежелателни ситуации основният подбудител към агресивност е фрустрацията. Фрустрацията се проявява най-силно, когато очакванията са големи, когато целта се приближава и става осезаема и когато пътят към нея бъде неоправдано препречен.

Отхвърляне, изключване и присмех

Ниското самочувствие е само по себе си фрустрация. Натрупването на неудовлетвореност, изолираност и чувство за неуспех акумулират гняв, болка и раздразнение, които рано или късно отключват агресивно отношение и поведение.

Социално учене

Социалното учене играе важна роля, когато трябва да се определи дали един човек ще прояви агресия в дадена ситуация. От значение е склонността у хората да поемат отговорност за постъпките си.

Дразнител, подбуждаш към агресия

Някои ситуации, съдържащи дразнители също могат да отключват агресивни страни на личността. Разбира се, че от значение тук е взаимодействието и съотношението индивид/ситуация.

Привличане на общественото мнение

Понякога причината за агресивното поведение може да бъде изцяло функционална и да обслужва определена цел за налагане на воля.

Социално учене, насилие и средствата масова информация

Средствата за масова информация и особено телевизията са изключително мощна група от фактори на социално учене. Често се наблюдава ефектът на претръпване, свързан с насилието по телевизията и видеоигрите. Изглежда, че многократното излагане на мъчителни или неприятни събития често притъпява чувствителността на хората към тези събития.

Защо сцените на насилие в средствата за масова информация влияят върху агресивността на зрителите?

1. “Ако те могат да го правят, мога и аз.” Гледането на телевизионни герои, които проявяват насилие, може да отслаби предварително заучените задръжки у хората срещу

агресивното поведение.

2. „А, значи така го правите!” Когато хората гледат герои на телевизионния екран, които проявяват насилие, може да започнат да ги имитират, защото те им дават идея как могат да постъпват.

3. „Мисля, че изпитвам агресивни чувства.” Гледането на сцени на насилие в известен смисъл прави чувството на гняв по-достъпно и агресивната реакция — по-вероятна — просто чрез преднастройка. Така един човек може по грешка да изтълкува слабото си раздразнение като гняв и да е по-склонен да нападне някого.

4. „Уф, и на този канал дават жесток бой! Какво ли има на другия канал?” Гледането на много сцени на насилие, изглежда, намалява както ужаса, който хората изпитват  пред насилието, така и състраданието им към жертвите.

Как да бъде предотвратявано или редуцирано насилието?

Наказанието може да бъде полезно, ако се прилага мъдро в атмосфера на сърдечност и зачитане на човешката личност. Наказва се поведението, а не личността. От голямо значение за ефективността на наказанието е неговата строгост и ограничаваща сила. Суровото, ограничаващо наказание може да е извънредно фрустриращо, тъй като фрустрацията е една от основните причини за агресия, би било разумно да се избягват подходи, причиняващи фрустрация, когато има старание да се обуздае агресивността.

Вариант на темата за наказанието е свързан с наказването на друг човек. Наказването на агресивните модели има превантивна стойност.Твърди се, че агресивността на едно дете би могла да се намали, като му се показва агресивен модел, който свършва зле.

Друга възможност, проверена в изследванията, клиничния и родителски опит, е да сенаграждават при възпитанието неагресивните, алтернативни модели на поведение.

Един от работещите модели за предотвратяване и редуциране на агресията еразвитието на емпатия към другите хора. Емпатията е значимо явление. Симор Фешбах отбелязва, че за повечето хора е трудно да причинят умишлено болка на друго човешко същество, освен ако по някакъв начин не успеят да дехуманизират своята жертва.

В заключение агресивното поведение произтича от външни променливи, включващи ситуацията или обкръжаващата среда, от когнитивни променливи и системи, и от вътрешни фактори, отразяващи личностовите черти или предразположения на отделните агресори. Агресивното поведение е сложно явление, което се поддава на промяна при определени условия и специфични интервенции, които повлияват пропорцията вътрешно/външно.