Виктория Генчева
Употребата на наркотици е симптом на едно болно общество, издигнало в култ отчуждението, безразличието и самотата. Патологията на наркотика е тази на унищожението, на самоубийството в един свят, който не знае какво да прави с някои хора, свят, който те отричат като такъв.
В обществото ни вкусовете се манипулират така, че хората да употребяват максимално, при това по предсказуем и доходоносен начин. Техните интелект и характер се стандартизират все повече. Създава се нов тип човек: човекът-автомат. Очаква се, че трябва да има копче, което веднъж натиснато, ще му донесе щастие, любов и помощта, която търси се свежда до това да му се каже къде точно се намира това копче. Така човекът-автомат става безразличен към живота, омагьосан от механичното. Успехът, като че ли започва да зависи от това колко добре една личност „продава” себе си, колко добре излага на показ личните си качества, колко чудесен „пакет” е тя: дали е приятна, здрава, агресивна, надеждна, амбициозна; още повече какъв е семейният й статус и дали познава нужните хора. Подобно на ръчна чанта, човекът, за да бъде „на мода” трябва да знае какъв вид личност се търси най-много.
За да постигнеш успех, не е достатъчно да притежаваш умения и качества, а трябва да си способен „да наложиш” себе си в съревнование с много други и този факт оформя отношението към самия теб. По този начин самоуважението на личността започва да зависи от условия извън нейния контрол. Ако стойността на човека зависи от успеха му на „конкурентния пазар” /с постоянно променящи се условия/, неговото самоуважение ще бъде нестабилно и той постоянно ще се нуждае от утвърждаване. Освен това, човек не е „свободен електрон”, той има нужда да бъде сред други хора и да се свързва с тях, да бъде част от нещо; оттам идва нуждата му да бъде приет и утвърден.
Социалните процеси пораждат нови културни потребности, които имат същата, а дори и по-голяма значимост от биологичните потребности. Ако наблюдаваме поведението на децата след тяхното прохождане ще открием много прилики, особено в игрите, които те харесват: люлки, въртележки, въртене на място и много други двигателни активности, в резултат на които настъпва замайване и светът започва да изглежда различен, макар и за малко. В процесът на порастване хората откриват много други, значително по-сложни начини за задоволяване на същия този инстинкт – книги, религия, музика, физически упражнения.
Преди много години човекът е открил, че някои химически вещества са способни да доведат до същия резултат. Всъщност поемането на определени химически вещества може да се разглежда като един рискован и дисфункционален начин за задоволяване на един като цяло нормален и дълбок инстинкт. Феноменът на употреба на психоактивни вещества ще съществува винаги. На езика на обществото това означава, че докато има търсене, ще има и предлагане. Веществата ще се променят, но този вид поведение ще се запази и винаги ще има хора, които по една или друга причина ще развиват сериозни проблеми. Именно различните причини и тяхното установяване и изследване са в основата на успешната превенция на употребата на психоактивни вещества. Няма значение какво е самото вещество, към което се посяга, а какво точно замества или компенсира то. Важен е самият акт на посягане; самото търсене на нещо, което ни липсва. Това е в основата на зависимото поведение.
Никой не започва да употребява дрога с идеята да стане зависим.
Зависимостта е процес, който се развива постепенно и преминава през няколко етапа:
- 1. Експериментиране
Започва обикновено в училищна възраст и най-вече под влияние на средата и приятелите. Експериментаторското поведение е нещо съвсем нормално и очаквано в тази възраст. Подрастващите експериментират с всичко: стил на обличане, музика, секс, шофиране и за съжаление – дрога и алкохол.
Превенция сред младежите на този етап, която се основава на предлагане на информация за рисковете, не води до полезен ефект и си има причини за това:
– експериментирането е нормално поведение при подрастващите, то обслужва важни жизнени цели и чрез него се формира автономност;
– предлагането на информация само по себе си никога не води до трайни промени в поведението на човека;
– в психичния живот на подрастващите концепцията за смърт просто не съществува и затова плашенето им със СПИН, чернодробна цироза и други болести е практически загуба на време: „Това не може да се случи на мен!”
Решаващият фактор за успешната превенция на този епат е наличието на две важни условия:
– ефективното, приемащо и разбиращо общуване в семейството;
– добре функциониращите самооценка и умение
на младия човек да прави отговорни избори /правенето на избори не е инстинкт, с който се ражда човек, а социално умение, което се развива/.
При някои подрастващи употребата продължава и преминава в следващия етап:
- 2. Фаза на активното търсене
Ефектите на веществата вече са познати и се наблюдава определен интерес към тях. Човек на този етап мисли, че контролира употребата и че може да спре, когато си поиска. Факт е, че той наистина може да спре, но за това се нуждае от позитивно подкрепящи фактори (успехи в реалността,добри взаимоотношения) .Защото съществуват и негативно подкрепящи фактори / социалният натиск на средата-групи,
които одобряват употребата на дрога, първият арест за притежание на дрога или за шофиране в нетрезво състояние/.
В редица случаи рисковото поведение продължава и употребата на дрога е един от симптомите на задълбочаваща се психическа и поведенческа дисфункция. Активното търсене също се задълбочава и постепенно измества другите жизнени интереси и ценности. Приятелският кръг се променя и в новата субкултура употребата на дрога е част от социалните ритуали и норми. На този етап човек е изправен пред изключително труден избор – дали да продължи употребата и по този начин да бъде приет от субкултурата или да спре, но да бъде отхвърлен. При подрастващите преживяването за принадлежност и значимост имат изключително значение. Затова при липсата на други алтернативи, употребата най-често продължава и се появяват първите психологически и социални проблеми.
- 3. Загубата на контрол
Загубата на контрол е основен критерий за наличие на зависимост. Кръгът от поведенчески опции се стеснява все повече и повече. Възможностите за вземане на рационални решения също намаляват и вземането на дрога има за цел не само да предизвика очаквания ефект, а придобива и много по-дълбоко значение – веществото постепенно започва да изпълнява загубените социални функции на общуване и принадлежност към „групата”. Начални белези на формираща се патофизиология – силно влечение и дискомфорт без веществото. Промените в мозъка са вече трайни и вземането на рационални решения за спиране на употребата са практически невъзможни. При лица с формирана зависимост, поведението на поддържане на употребата е практически извън съзнателния контрол.
Феноменът употреба на психоактивни вещества се развива в определен социален контекст, независимо от който винаги ще има такива, които ще злоупотребяват. Но не всеки злоупотребяващ развива зависимост. От голямо значение са реакциите на обществото, които могат да бъдат както съдействащи, така и спъващи човека, който търси помощ. Защото употребата на дрога е много сериозен вик за помощ от страна на някой, който се чувства безпомощен пред лицето на потенциално опасния свят около него – една криворазбрана цивилизация.