Психоаналитичната психотерапия е терапевтичен модел, водещ началото си от теорията и практиката на психоанализа. Моделът е фокусиран върху разбирането на дълбоки емоционални конфликти, които сериозно повлияват психичното и емоционално благополучие.
Фокусът на психоаналитичната психотерапия е върху терапевтичния процес и проявяващите се в него емоционални предизвикателства и конфликти. Този терапевтичен модел се базира на множество теории на развитието, като се стреми към постигането на по-задълбочено себепознание и осъзнаване на скритите от ума мисли и чувства, и така повлиява себеоценката и регулирането на емоционалния живот и междуличностните отношения.
Психоаналитичната психотерапия се стреми към постигането на специфичен тип взаимоотношения межд терапевта и пациента, като създава и предоставя пространство за доверително обсъждане на вътрешните, емоционални тревоги. Тази терапия изследва несъзнаваните психични процеси посредством преживяванията на пациента в индивидуалния му житейски контекст и мислите и чувствата, които произтичат от него.
Психоаналитичната психотерапия се осъществява с честота на сесиите минимум два пъти седмично по петдесет минути, при стриктното спазване на етичните принципи на психотерапията и предоставянето на възможност за ясно договаряне на заявените нужди и поставените цели при условията на гарантирана конфиденциалност, неутралност на терапевта и регламентирани терапевтични отношения.