Системата, това е цялото, съставено от отделни части, които са взаимно свързани и разположени по определен ред. Терминът „системен подход“ обозначава група методи, с помощта на които реалният обект се описва като съвкупност от взаимодействащи компоненти.
Системният подход се прилага по отношение на множество обекти, отделни обекти и компоненти на обектите. Системният подход изисква да се определят границите, структурата и сьстава на дадена система, функциите, системообразуващите фактори, както и взаимодействието с други системи.
Системният подход и мислене могат да са основа при прилагане на психотерапевтични методи, един от които е фамилната психотерапия.
При фамилната психотерапия семейството се разглежда като функционираща система, съставена от членовете на семейството. Тази система има свои граници и се балансира, като функционира по определен ред. При дисфункция в семейната система могат да се появят проблеми и симптоми при членове на семейството.
Промяната, респективно симптомът и болестта при един човек от семейството, води до промяна в цялото семейство. Системният подход при фамилната психотерапия определя цялото семейството като обект на психотерапевтични интервенции, насочени към границите и взаимоотношенията вътре в семейството, а не единствено върху симптомите на отделните му членове.