Skip to content 
Автор: Цветана Стойкова – клиничен психолог, психотерапевт
Агресията е сложен социален феномен, който предизвиква дебати сред психолози, физиолози, етолози и философи. Основният въпрос е дали агресивността е вродено, инстинктивно поведение, или се научава в хода на социализацията. Изследването на агресията включва нейното проявление в обществото, факторите, които я предизвикват, и връзката ѝ със социалните и културните процеси.
Теоретични подходи към агресията
Вродена срещу придобита агресивност
Сред специалистите съществува спор относно произхода на агресивността. Според Зигмунд Фройд човек се ражда с два основни инстинкта – инстинкта към живота (Eros) и инстинкта към смъртта (Thanatos), като последният води до агресивни действия. Фройд твърди, че ако агресивната енергия не намери отдушник, тя се натрупва и може да доведе до „взрив“ или заболяване. Обществото играе ключова роля в регулирането и сублимацията на тази енергия, превръщайки я в приемливо или полезно поведение.
Агресията при приматите и еволюционната психология
Агресията се наблюдава почти универсално сред приматите, което подсказва, че тя е еволюционно запазена стратегия за оцеляване. В същото време, живите същества развиват механизми за потискане на агресията, когато това е в техен интерес. Социалният опит и контекстът са определящи за проявата на агресия, а при хората социалната ситуация има още по-голямо значение поради сложността на междуличностните отношения.
Културни и социални влияния
Агресивността при човека не се определя единствено от инстинкта. Културните различия моделират реакциите към социални и ситуационни събития, като определят дали ще се реагира агресивно. При хората поведението може да се модифицира от социални и ситуационни фактори.
Видове агресия
Човешката агресия се определя като поведение, насочено към нанасяне на вреда или нараняване на друго същество, което се стреми да избегне такова третиране. Разграничават се два основни вида агресия:
- Злостна (враждебна) агресивност: Действие, продиктувано от гняв, с цел да причини болка или нараняване.
- Инструментална агресивност: Нараняването е средство за постигане на друга цел, която не е пряко свързана с причиняване на болка.
Важно е да се отбележи разликата между агресия и насилие. Агресията може да бъде акт на себеутвърждаване без непременно да води до увреда, докато насилието включва употреба или заплаха за употреба на сила с физическа увреда или разрушаване на собственост.
Личностови черти и индивидуални различия
Някои модели на агресия се обуславят от личностови черти като недостатъчен или свръхконтрол, авторитарност, самочувствие и ориентация към постижения. Индивидуалните различия – като „Аз“-овия контрол – също играят важна роля в проявата на агресивно поведение.
Функционалност и полезност на агресивността
Конрад Лоренц определя агресивността като съществен елемент в инстинктите за самосъхранение. Фройд смята, че липсата на възможност за изява на агресия води до натрупване на напрежение и евентуално до изблик на насилие или психично заболяване. Според други изследователи, директното изразяване на гняв може да засили враждебността, а не да я намали, и да доведе до ескалация на агресията.
Причини за агресивността
Неврологични и химични фактори
В мозъка има области, като амигдалата, които са свързани с агресивното поведение. Тестостеронът също влияе върху агресивността, като агресивното държание може да повиши нивата му.
Полови различия
Жените обикновено проявяват по-ниска агресивност, което се свързва с по-силна нужда от социално одобрение и различно възпитание. Мъжете са склонни към по-силни агресивни навици.
Външни фактори
- Алкохол: Действа като дезинхибитор, намалява социалните задръжки и нарушава обработката на информация.
- Болка и дискомфорт: Често водят до агресивни реакции, особено когато няма възможност за бягство.
- Фрустрация: Основен подбудител към агресивност, особено когато целта е близо, но пътят към нея е препречен.
- Отхвърляне, изключване и присмех: Натрупването на неудовлетвореност и чувство за неуспех водят до гняв и агресия.
Социално учене и дразнители
Социалното учене има ключова роля за това дали човек ще прояви агресия. Дразнителите в определени ситуации също могат да отключат агресивни реакции, в зависимост от взаимодействието между личността и обстоятелствата.
Привличане на общественото мнение
Понякога агресивното поведение е функционално и служи за налагане на воля или постигане на определени цели.
Социално учене, насилие и медиите
Средствата за масова информация, особено телевизията, са мощен фактор за социално учене на агресия. Многократното излагане на сцени на насилие води до:
- Отслабване на задръжките срещу агресивното поведение („Ако те могат, мога и аз“).
- Имитиране на видяното („А, значи така го правите!“).
- Засилване на агресивните чувства („Мисля, че изпитвам агресивни чувства“).
- Намаляване на чувствителността към насилието и жертвите („Уф, и на този канал дават бой…“).
Предотвратяване и редуциране на агресията
Ефективното наказание трябва да бъде прилагано мъдро и с уважение към личността, като се наказва поведението, а не човекът. Важно е да се избягват сурови наказания, които водят до фрустрация. По-ефективно е награждаването на неагресивни модели на поведение и развитието на емпатия. Емпатията намалява склонността към умишлено нараняване на другите.
Заключение
Агресивното поведение е резултат от взаимодействието между външни условия, когнитивни процеси и личностови черти. То е сложно явление, което може да се променя при определени условия и с подходящи интервенции, насочени към балансиране на вътрешните и външни фактори.
