Skip to content 
Ранната употреба на алкохол и други психоактивни вещества сред подрастващите е нарастващ проблем, който засяга не само здравето, но и бъдещето на младите хора. Разбирането на социалните и културни фактори зад това явление е ключово за намиране на работещи решения. Експертният анализ на д-р Александър Канчелов хвърля светлина върху причините, рисковете и възможните пътища за превенция на този сериозен обществен проблем.
Културата на пиене в Европа и България
Цялата европейска култура е основана на пиенето. Това, което виждаме в България, не е уникално явление. Страната ни влиза в топ 10 по употреба на алкохол, но Финландия, Испания, Франция, Италия са преди нас по консумация на спиртни напитки. Културата на пиене на вино у нас има дълбоки исторически корени още от времето на траките. Тенденциите в Европа показват, че алкохолът е неразделна част от социалния живот, но в някои страни се наблюдават по-строги мерки за ограничаване на достъпа на непълнолетни до алкохол.
Толерантността към алкохола в социалната среда
В България общественото разбиране е много толерантно към употребата на алкохол и той присъства мощно в цялостната социална среда. Ако това е моделът на семейството и обществото, той се предава на подрастващите, особено в тинейджърска възраст, когато се формират характерът и моделите на поведение.
Ролята на подражанието и идентификацията
В този период младите хора търсят силни фигури за подражание – родители, публични личности, звезди. Когато алкохолната злоупотреба е част от средата, тя лесно се превръща в модел на поведение. Това води до катастрофални примери за интоксикация и болестно пристрастяване още в ранна детска възраст.
Ранна алкохолна зависимост – тревожни примери
Имам за пациент 13-годишно момче с алкохолна зависимост. Това означава, че болестта се е отключила поне две години по-рано. Статистиката показва, че средната възраст за първи опит с алкохол у нас е 12 години и половина.
Семейната среда като фактор за ранна употреба
Тревожно е, че първата чашка често се изпива на семейни тържества, като дори родители и роднини са инициатори на това момчето „да пийне една чашка като мъж“. Погрешно е схващането, че е по-добре децата да бъдат запознати с алкохола вкъщи, отколкото на улицата. Когато употребата се случва у дома с подкрепата на близките, тя се превръща в модел на поведение и изкривена гордост.
Национална толерантност и социални последици
Българското общество е развило пристрастено и зависимо поведение поради неестествено високата толерантност към злокачествените явления, включително злоупотребата с алкохол и други психоактивни вещества. Масовата употреба в ранна възраст често се случва и на купони и дискотеки. Това поведение води до социална приемливост на злоупотребата, а последствията често остават подценени.
Рискове от ранната употреба на алкохол и наркотици
Употребата на алкохол и наркотични вещества преди навършване на 18 години е много по-увреждаща, тъй като централната нервна система все още се развива. Увреждането е много по-голямо, когато субстанциите попадат върху незряла психика. Дългосрочните последици от ранната употреба включват по-висок риск от зависимост, затруднения в ученето, проблеми с концентрацията, депресия, тревожност и нарушение на социалните отношения. Често се наблюдава и спад в училищната успеваемост, както и затруднения при изграждането на стабилни приятелства и семейни връзки. Предразположението към бъдещи психични и здравословни проблеми е значително.
Връзката между ранната употреба и бъдещи зависимости
Колкото по-рано започне употребата на психоактивни вещества, толкова по-голям е рискът до края на тинейджърската възраст да се премине към злоупотреба с по-тежки наркотици, включително хероин. Това подчертава необходимостта от ранна превенция и осъзнатост както сред родителите, така и сред младите хора.
Превенция и отговорност – какво можем да направим?
Ефективната превенция изисква сътрудничество между родители, училища и институции. Родителите трябва да бъдат модел за подражание, да разговарят открито с децата за рисковете и да създадат подкрепяща среда. Училищата могат да организират информационни кампании и да насърчават здравословен начин на живот. Институциите следва да засилят контрола върху продажбата на алкохол на непълнолетни и да подкрепят програми за ранна интервенция. Съвместните усилия могат да намалят риска от ранна употреба и да изградят по-здравословни модели на поведение.
Заключение
Промяната в обществените нагласи и намаляването на толерантността към ранната употреба на алкохол са възможни само чрез обединени усилия. Всеки родител, учител и институция носят отговорност за бъдещето на децата ни. Само чрез информираност, подкрепа и личен пример можем да предпазим младите от опасностите на ранната зависимост и да изградим по-здравословно общество.
