Skip to content 
Зависимостта е едно от най-сложните явления в съвременната психология и медицина. Разбирането ѝ изисква интегриран подход, който да отчита не само биохимичните и физиологични процеси, но и дълбоките психични и поведенчески механизми. Психологическият модел позволява да се видят невидимите за окото причини, които стоят зад развитието и поддържането на зависимостта. Само чрез такъв цялостен поглед може да се изгради ефективна стратегия за превенция и лечение.
Зависимостта има биохимични, физически, психологически и поведенчески измерения. В центъра на адиктивния процес са два основни феномена: мозъкът (соматичен феномен) и несъзнаваното психично (психологичен феномен).
Зависимостта като психологически феномен
- Зависимостта като психологически симптом и разстройство
- Зависимостта като нарцистично поведенческо разстройство
- Зависимостта като несъзнавано значение и функция
- Зависимостта като дисоциативна анестезия
Тези проявления разкриват как зависимостта може да бъде не само биологичен или социален проблем, а и дълбоко вкоренен психичен процес, който често се проявява под формата на симптом или специфично разстройство.
Ролята на психоактивните вещества
Психоактивните вещества са магични агенти, които се употребяват компулсивно и ритуално. Те въздействат пряко или косвено на специфични зони в мозъка, предизвиквайки силен ефект на празнична активност. Тази мозъчна активация активизира и несъзнавани психологични реакции – мобилизация на латентни фантазии и чувства. Заедно мозъкът и психиката създават фантазии, афекти и чувствителност, които имат голямо персонално значение за употребяващия.
Нуждата от употреба на психоактивни вещества може да се сравни с нуждата от носене на очила при зрителни проблеми – с тях се „вижда“ по-добре и по-ясно. Това сравнение помага да разберем защо зависимият често чувства, че не може да функционира пълноценно без веществото.
Основни компоненти на зависимостта
Съществуват четири важни компонента на зависимостта:
- Феноменологичен – Каква е природата на зависимостта
- Етиологичен и патогенетичен – Кога и къде е започнала зависимостта
- Типологичен – Кой е зависимият
- Терапевтичен – Как да се лекува зависимият ефективно?
Тази многопластова структура дава възможност за цялостно разбиране на проблема и за създаване на индивидуализирани терапевтични подходи.
Феноменологичен компонент: Природата на адикцията
Фокусът е върху психичната същност на зависимостта, която има когнитивна, афективна, сензитивна страна и е под влияние на средата.
Зависимостта често се проявява като форма на себехипноза – приспиване и успокояване на болезнени афекти. Зависимият се стреми да избяга в света на несъзнаваните си фантазии и да се противопостави на реалното чувство за себе си чрез анестезия, предизвиквана от употребата на психоактивни вещества.
Несъзнаваната цел е адиктивна метаморфоза на състоянието – фантазмагорична трансформация, която временно облекчава вътрешното напрежение.
Дисоциативната амнезия се дължи на психоактивния ефект на веществата, които водят до: антитревожност, успокоение, антидепресивна стимулация, намаляване на агресията, преодоляване на срама, анти-паник ефект, усещане за магичен контрол или загуба на задръжки. Тези ефекти обясняват защо зависимостта е толкова устойчива на промяна.
След като разгледахме психичната същност на зависимостта, нека се спрем на факторите, които стоят в основата на нейното възникване.
Етиологичен и патогенетичен компонент: Корените на зависимостта
Фокусът е върху развитието на адикцията. Необходимо е да се изследват:
- Развитийният контекст на несъзнаваното
- Психичните процеси и моделите на свързване със значимите фигури от миналото
- Как са се удовлетворявали нуждите на зависимия
- Как семейната система се е справяла със стреса
- Емпатичните способности на родителите във формиращите фази на егото
- Регулацията на емоциите и усещането за себе си
При неразрешени нарцистични нужди и конфликти, нормалните активности мутират и се израждат в адиктивни поведения.
Паралел с фетишизма: и в двата случая има нужда от специални неща и ритуали за удовлетворение, както и компулсивни активности.
При адикцията психологичните нарушения са по-скоро свързани с ползването, отколкото със свързването. Затова е нужен задълбочен психологически анализ на желанията, нуждите и връзките на зависимия, за да се открият истинските движещи сили зад зависимостта.
След като изяснихме корените на зависимостта, важно е да разберем какви типове характери са по-податливи към развитие на адикция.
Типологичен компонент: Адиктивният характер
Фокусът е върху типа характер на зависимия.
Съществуват основни типове: хистеричен, фобичен, психотичен, обсесивно-компулсивен. Всеки от тях има свои особености, които влияят върху начина, по който се развива и проявява зависимостта.
Адикцията често се разглежда като нарцистично поведенческо разстройство. Важно е да се разграничи между нарцистично личностово и нарцистично поведенческо разстройство:
- При личностовото разстройство има нарушение при свързването с другите (ментално ниво), зависимост от другия за нарцистични цели
- При поведенческото разстройство има патологична злоупотреба с другия или с вещи, с директен ефект върху нарцистичния
- Другите стават неволни жертви
- Съществуват две типологии: еднополярни (ползват един вид дрога) и биполярни (дифузни личности, смесени зависимости)
Познавателният анализ на характера и типологията на зависимия помага за избора на най-подходящите терапевтични стратегии.
Терапевтичен компонент: Пътища към промяна
Фокусът е върху разбирането, изследването, трансформирането и разрешаването на нарцистични конфликти и изглаждането на функционирането.
Терапевтичният процес често изисква индивидуален подход, съобразен с характера и личната история на зависимия. Успешната терапия зависи от изграждането на доверие, работа със срама и вината, както и от активното участие на близките в процеса на възстановяване.
Включването на различни психотерапевтични методи, групова работа и подкрепа от специалисти може да ускори процеса на промяна и да намали риска от рецидив.
Заключение
Психологическият модел на зависимостта разкрива дълбочината и многоизмерността на проблема. Само чрез интегриране на всички аспекти – биохимични, психични, социални и поведенчески – може да се постигне ефективна превенция и лечение, водещи до трайна промяна и по-добро качество на живот. Комплексният подход е ключът към разбирането и преодоляването на зависимостта.
