„Не ситуациите в живота ни причиняват страдание,
а по-скоро нашите интерпретации на тези ситуации.“
Арън Т. Бек
В ранното си детство човек формира система от ирационални правила, допускания, вярвания за себе си, другите, света и бъдещето. Тази система е ригидна, устойчива във времето, служи като защитна стена и предопределя начина на отреагиране. Идва момент, в който заучените вярвания и правила спират да работят според очакванията. Тогава специфичната болка започва да се усеща непоносимо силно. Бързо включващият се инстинкт за защита довежда до деструктивно поведение, емоционално страдание, психични и/или физични заболявания.
Когнитивно-поведенческата терапия възниква като терапия за депресия и доказва, че може да си съперничи по ефективност с най-добрите антидепресанти. Днес вече има широк спектър на успешно приложение при зависимости, разстройства от депресивния и тревожния спектър, личностови разстройства, обсесивно-копулсивно разстройство, хранителни разстройства. Ефективна е при състояние на скръб след загуба на близък или раздяла, при деца и семейства и т.н.
В основата на когнитивно-поведенческата терапия стои вярването, че чувствата, мислите и поведението са взаимно влияещи се. Променяйки начина на мислене, се променят чувствата и поведението. В терапията човек се учи да идентифицира и променя погрешните начини на мислене, строгите правила, ирационалните вярвания, поведенията, които поддържат страха и болестта. Научава се да търси и намира алтернативни мисли и поведения, да преодолява страха и да ги прилага на практика. Така постепенно заменя един неработещ модел, който причинява страдание, с работещ такъв, който води до удовлетворение, усещане за свобода, увереност и способност да се преодолеят проблемите.
Когнитивно-поведенческата терапия съдържа и обучителни елементи и има няколко основни задачи:
– идентифицира погрешните автоматични мисли, допускания, правила и базисни вярвания
– учи пациента да ги разпознава и променя сам, дори и след края на терапията
– генерира нови (алтернативни) начини на мислене и стратегии за справяне
– тества наученото по време на сесиите в реалността, за да провери и промени неработещите механизми (изпълнението на домашната работа значително повишава ефективността)
– работи за превенция на рецидив
Когнитивно-поведенческата терапия е краткосрочна, структурирана, фокусирана към решения и ориентирана към цели. Основава се на партниране между пациент и терапевт.