Мотивационното интервюиране (МИ) е най-динамично развиващият се основан на доказателства консултативен подход за повишаване готовността на пациента за следване на предписаната лечебна стратегия и постигане на поведенческа промяна.
Методът предлага новo, различнo от традиционната философия разбиране на начините за посрещане на предизвикателствата, свързани с постигането на позитивна промяна при работата с проблемни популациии в консултативна среда.
Методът Мотивационно интервюиране е посветен на изучаването и стимулирането на човешката промяна в нейните най-разнообразни форми и проявления. Създаден като терапевтичен стил за подсилване на позитивната мотивация за осъществяване на желана и значима промяна в най-тежките сфери на проблемно поведение, като алкохолизъм, наркомании, престъпност и други поведенчески стилове, мотивационното интервюиране бързо се превръща в един от водещите методи за лечението и преодоляването им.
Нещо повече, използвайки най-плодотворните и терапевтично доказани аспекти на други методи в психотерапията, той се установява като един истински итегративен и обединяващ подход, приложим на много нива в консултативната практика.
Поради фундаменталната проблематика, свързана с мотивацията за промяна, обхватът на приложение на МИ бързо нараства и се разпростира и извън сферата на психотерапиите, което го превръща в мощен интелектуален подход и научно изследователски метод за проучване на обхватни социални феномени и групови стилове на реагиране и действие, свързани с промяната на дадено статукво.
Защо и как хората се променят?
Това са част от продуктивните и интригуващи въпроси, които поставя Мотивационното интервюиране. Какво е това, което ни събужда и предизвиква постепенно коригиране на курса, а дори и драматични преломи?
В някои култури и субкултури като че ли е вкоренено едно вярване: промяната е мотивирана предимно от избягването на дискомфорта. Ако можете да накарате хората да се почувстват достатъчно зле, те ще се променят. Наказвайте нежелателното поведение и отстранявайте болката, когато то спре. Следователно хората ще са мотивирани да се променят, като ги накараме да изпитват достатъчно дискомфорт, срам, вина, загуба, заплаха, тревожност или унижение.
Мотивационното интервюиране предлага съвсем различно разбиране за мотивацията. Много от клиентите, с които работим, не са били лишени от страдания. Унижението, срамът, вината и угризенията обаче не са основните двигатели на промяната. Подобни преживявания дори могат да демобилизират човека, правейки промяната още по-далечна.
Вместо това конструктивните поведенчески промени като че ли възникват, когато човек ги свързва с нещо, имащо за него вътрешна ценност, с нещо важно и лелеяно.
Вътрешната мотивация за промяната възниква в приемаща, овластяваща индивида атмосфера, в която за човека е безопасно да изследва вероятно болезненото настояще по отношение на онова, което е желано и ценено.
Хората често попадат в задънени улици не защото не успяват да осъзнаят негативите на ситуацията си, а защото се чувстват амбивалентни по отношение на нея. Изходът от гората е свързан с изследването и проследяването на това, което човекът преживява, и онова, което, от негова гледна точка, наистина има значение.